Posted September 22nd, 2008 by Дългата човка
Онзи ден прочетох в “Труд”, че на президента Първанов му е омръзнало от ченгета и ченгеджиски сценарии. Цитирам по памет, но без изкривявания. Първо начално се ядосах, ама после си казах, че в крайна сметка е добре такива изказвания да се приемат на шега. Хайде да видим какво всъщност казва г-н президента.
1. Първо, може наистина да му е омръзнало от ченгета. След като си прекарал дълго време на една работа е съвсем нормално да се поотегчиш от колегите си. Човешко е!
2. Въпреки, че г-н Първанов лъга доста, че не е бил сътрудник (доносник, ако ви харесва повече) на Държавна сигурност, все пак нямаме право да отричаме чомешкото му право на развитие. Миналото не се връща, но човек се променя. Така, че президентът наистина може да се е отегчил от ченгеджийските сценарии. Един от съществените им недостатъци е, че винаги се намира някой да го забърка в тях.
На президентът ни му се насъбра много напоследък и да ви кажа честно се чудя как му издържат нервите. Като започнем от чисто политическите обвинения в интригантство, организиране на олигархични кръгове, васално отношения към руснаците и достигнем до да призная гадничките жълти информациики за любовните му връзки или пък за това, че “имал трипер от 15-годишен”. Наистина властта не е за завиждане, а позицията на президента ни пък хич.
Очевидно е например, че хората от поколението на г-н Първанов са започвали доста късно сексуалния си живот, а в социалистическото общество болести като трипера, ако и да са разбира се познати, то със сигурност са се хващали в активна сексуална възраст. Ако искате да разберете какво значи “активна сексуална възраст” питайте майка си (или баща си ако ви е срам). Те ще ви кажат, че “по наше време” е било трудно да правиш секс преди сватбата или поне преди да навърши 20 или дори 20-и-няколко.
Така, че поне едно обвинение пада от плещите на г-н президента. Със сигурност обаче днешните 15-годишни трябва да внимават с венерическите болести, защото са доста по-уязвими от поколението на родителите си.
На президента обаче далеч няма да му е лесно да се пребори за мястото си в историята, особено по темата “Държавна сигурност”. Ако не ми вярвате отидете в Wikipedia и напишете Георги Първанов.