Results for гневно

Световната икономическа криза в крайна сметка може да се отрази благоприятно върху преките инвестиции в София.

Наскоро ръководителите на изследователските центрове към едни от най-големите световни производители на амортисьори, шарнири, тампони, стабилизаращи щанги и други елементи по авто окачването заявиха, че ще затворят скъпите си учебни полигони в Германия и САЩ, и ще използват напълно безплатно софийските улици, за да тестват новата си продукция.

Вурст Бирен от “Билщайн” заяви, че е очарован от огромните мащаби на софийския изследователски полигон, добави и:

- Това е една огромна крачка за оздравяване на компанията и намаляването на разходите, работниците ни вече няма нужда да пътуват до работното място, просто трябва да излезнат от входа и моментално откриват подходящите условия дори за най-екстремните тестове, дупките и неравните павета по софийските улици са много по-трайни, с по-голяма честота и най-вече с разнообразни форми и размери, нещо което в Германия постигахме след хиляди часове инженерен труд и милиони инвестиции, в София всичко това е безплатно, а работниците ни са щастливи, защото не губят време за придвижване до работното си място, тестът и работният им ден започват директно от паркинга пред кооперацията им.

Други компании, които са специализирани в системите за обезопасяване и обездвижване на чупливи и опасни товари също са в процес на затваряне на изследователските си центрове и преместването на тестовия персонал в София.

- Фридж Статик - говорител за компанията отговорна за превоза на банките с нитроглицерин в САЩ радостен заяви:

- В САЩ плащахме над 10 000 долара за полигон, който едвам натоварваше обезопасителните ни системи, в България, още от границата коланите се скъсаха, а епруветките се забиха в тавана, шофьорите ни са във възторг, изследователите също, казват че ако успеят да обезопасят товара за българските улици, дори и Марс няма да ги уплаши, благодарение на липсата на усилия и желание за подобрение на пътната инфраструктура от българска страна, компанията ни може да спечели конкурсът за доставки към НАСА!

Очаква се компании производителки на антифриз и авторадиатори да последват примера на Билщайн:

- Хорст Фук от представителството на антифризите Фукс заяви, че тестовия персонал на компанията страдал най-вече от еднообразното ежедневие в тестовото хале, в София целият център е до такава степен непроходим, а изпаренията от старите возила, които вече нямаме в Германия, толкова по-токсични и горещи, че създават много по-екстремни условия, за да можем да тестваме още по-ефикасно продуктите си.

Славни времена ни докара управлението на мъдрия Бат Бойко!

Мартин Линков

България е известна с дългите си реформи, толкова дълги, толкова чести и толкова антисоциални, че хора работели с години в рудници, в Кремиковци и тн. не могат да се пенсионират дори да работят цял живот. Два живота да имат пак няма да могат да се пенсионират, ако пък успеят случайно да се доближат до критериите за пенсия, то в последния момент нещо ще се промени и ще се окаже, че не им достигат я точки, я години стаж, я нещо друго.

С такъв един човек се запознах днес на Витоша… подлъгани от хубавото време хиляди софиянци бяха полазили планината като мравки. Пред лифтовете имаше опашки каквито не помня откакто отпаднаха купоните за храна и бензин преди близо 20 години…

На слизане от Голи връх, се озовахме пред амортозизарана френска кола, нагиздена с всевъзможни туристически принадлежности: раници, щеки, котки, обувки.

От любопитство спрях, по принцип съм скептичен към този вид търговия и особено цените на които се предлагат стоките, но цените този път за мое голямо учудване бяха нормални. Човекът зад “щанда” беше стар планинар и с охота ми помагаше да избера най-добрите за ръста ми и стила ми на катерене щеки.

От дума на дума разбрах, че е работил в Бобовдол, при тежки условия на труд и под постоянното въздействие на вредни химикали, ако държавата бе спазила обещанието си, човекът щеше да е пенсионер и да си почива вкъщи…

Но не! Точно 6 месеца преди навършване на пенсионна възраст и вече докосващ заветната висока миньорска пенсия (макар и с таван, за да не станат нахално богати пенсионерите) държавата прави решителна крачка напред в социалната реформа и горкият човечец не отговаря на критериите за пенсиониране, вече е и твърде стар, за да продължава да работи на същата позиция, твърде стар и за да се прекфалифицира, твърде стар и за да успее да натрупа още стаж… твърде прецакан с две думи.

Вече седем години, обикаля тържища, изложения, магазини за дрехи, обувки и спортни аксесоари, купува възможно най-ефтино, а после продава с минимална надценка, в същото време ремонтира ски и сноубордове, като по този начин си докарва парите, които въпреки че е внасял в държавната каса, държавата отказва да му даде.

Историята му ми напомни чичо ми. Беше сирак, изучи се и отиде да работи в Мадан, взимаше добри пари, а още по-добри пари внасяше като осигуровки, за да получи след 20 години труд първа категория мечтаната висока пенсия.

Така и не я дочака, внасяше пари, внасяше пари, чакаше, чакаше, пенсионната политика се изменяше, държавата определи “таван” за пенсиите, и така още преди да се е пенсионирал, една солидна сума от осигуровките му изгоря, защото оставаше над тавана, така и не се пенсионира и никога не видя колко е висок този таван, почина няколко месеца преди пенсия, парите които цял живот отделяше останаха в държавата…

Мартин Линков

Глас в “Свежо“