Results for георги първанов

Пиша това във връзка със злобните клевети срещу моя скъп приятел г-н Първанов, който е един състрадателен човек. Бях сигурен, че смъртта ми ще предизвика клеветниците му да го обвиняват за смъртта ми. Затова казвам следното:

Умрях от куршум на съдбата, който сам пожелах, заради дълбоко лични причини. Живеех в резеват, в който бях напълно защитен от всякакви посегателства. Какви ли не важни клечки са идвали на гости и никой не е стрелял по мен. Г-н Първанов също.

Уви, дълги години страдах от разгулния живот в добре уредената клетка наречена резерват. Не мога да се примиря с липсата на свобода. Това е дълбоко лично нещо, което може да разбере само един архарски козел, затова ви моля да не го тълкувате. Обезверен и в двата смисъла - в този на “вяра” и в този на “звяр” отдална търся възможност да премина в един по-добър свят. Какви ли не маймунджулуци съм правил, за да посреща куршум. Или не ме улучваха, или отказваха да стрелят.

Чувал съм, че Георги Първанов е добър ловец. Затова у мен се появи надежда за успех. За съжаление обаче не бях калкулирал състрадателността и добрината му.

Появих се пред него и го погледнах решително с думите “улучи ме в сърцето”, “дай ми свобода”. Той се разчуства, свали пушката, аз скочих, грабнах я, насочих я срещу себе си и се прострелях в главата. Стана малко театрално, той се стресна, но пък аз постигнах желаното.

Доказателство за казаното от мен е нагара от изтрела. Накарайте да проверят. Човекът е невинен. Оставете го намира.

ПС: Тъй като самоубийството ми е предумишлено, разказах предварително историята на братовчед ми Гоц, който да потвърди пред узбекистанските власти и българските медии. Надявам се братовчед ми и баджанака да получат убежище в красивата ви и свободна страна. Тук не се живее. Надявам се саможертвата ми да даде шанс за добър живот на повече архарски козли.

ПС 2: Ако искате все пак да глобите г-н Първанов, моля ви това да не е с “2 години поправителен труд”, една от възможностите в узбекистанското законодателство.

Онзи ден прочетох в “Труд”, че на президента Първанов му е омръзнало от ченгета и ченгеджиски сценарии. Цитирам по памет, но без изкривявания. Първо начално се ядосах, ама после си казах, че в крайна сметка е добре такива изказвания да се приемат на шега. Хайде да видим какво всъщност казва г-н президента.

1. Първо, може наистина да му е омръзнало от ченгета. След като си прекарал дълго време на една работа е съвсем нормално да се поотегчиш от колегите си. Човешко е!

2. Въпреки, че г-н Първанов лъга доста, че не е бил сътрудник (доносник, ако ви харесва повече) на Държавна сигурност, все пак нямаме право да отричаме чомешкото му право на развитие. Миналото не се връща, но човек се променя. Така, че президентът наистина може да се е отегчил от ченгеджийските сценарии. Един от съществените им недостатъци е, че винаги се намира някой да го забърка в тях.

На президентът ни му се насъбра много напоследък и да ви кажа честно се чудя как му издържат нервите. Като започнем от чисто политическите обвинения в интригантство, организиране на олигархични кръгове, васално отношения към руснаците и достигнем до да призная гадничките жълти информациики за любовните му връзки или пък за това, че “имал трипер от 15-годишен”. Наистина властта не е за завиждане, а позицията на президента ни пък хич.

Очевидно е например, че хората от поколението на г-н Първанов са започвали доста късно сексуалния си живот, а в социалистическото общество болести като трипера, ако и да са разбира се познати, то със сигурност са се хващали в активна сексуална възраст. Ако искате да разберете какво значи “активна сексуална възраст” питайте майка си (или баща си ако ви е срам). Те ще ви кажат, че “по наше време” е било трудно да правиш секс преди сватбата или поне преди да навърши 20 или дори 20-и-няколко.

Така, че поне едно обвинение пада от плещите на г-н президента. Със сигурност обаче днешните 15-годишни трябва да внимават с венерическите болести, защото са доста по-уязвими от поколението на родителите си.

На президента обаче далеч няма да му е лесно да се пребори за мястото си в историята, особено по темата “Държавна сигурност”. Ако не ми вярвате отидете в Wikipedia и напишете Георги Първанов.