Изключително съм доволна, че има Интернет, социални мрежи и Svejo.net. Тук можем да казваме какво мислим, какво ни дразни, какво ни харесва. Само до преди месец в Svejo бе пълно с несериозни статии, на снимки с полуголи цици и на неща, които харесват предимно мъжете останали без жени наоколо.

Сега в Svejo е пълно със сериозни социални и политически материали. И има защо! Причината е, че в България има проблеми и никой не ги решава. За мен е добре, че хората отварят блогове, изказват мнението си свободно и пишат това, което мислят.

Така Svejo е своеборазна социология на блогърската общност. И затова сте важни момчета и ви поздравявам, за това което направихте преди.. не знам колко време.

Днес в Интернет е важен всеки, а вие помагате на едни хора да намират това, което са написали други хора. Тога е готино и честно. А най-хубавото е, че не могат да ни наложат цензура!

Както днес разбираме, че в България има много проблеми по статиите, които хората качват по социалните мрежи, така ще разберем и че проблемите са намалели, като видим повече материали за развлечения. Е, дадох без да искам идея на правителството, ама дано да е за добро.

Пиша това във връзка със злобните клевети срещу моя скъп приятел г-н Първанов, който е един състрадателен човек. Бях сигурен, че смъртта ми ще предизвика клеветниците му да го обвиняват за смъртта ми. Затова казвам следното:

Умрях от куршум на съдбата, който сам пожелах, заради дълбоко лични причини. Живеех в резеват, в който бях напълно защитен от всякакви посегателства. Какви ли не важни клечки са идвали на гости и никой не е стрелял по мен. Г-н Първанов също.

Уви, дълги години страдах от разгулния живот в добре уредената клетка наречена резерват. Не мога да се примиря с липсата на свобода. Това е дълбоко лично нещо, което може да разбере само един архарски козел, затова ви моля да не го тълкувате. Обезверен и в двата смисъла - в този на “вяра” и в този на “звяр” отдална търся възможност да премина в един по-добър свят. Какви ли не маймунджулуци съм правил, за да посреща куршум. Или не ме улучваха, или отказваха да стрелят.

Чувал съм, че Георги Първанов е добър ловец. Затова у мен се появи надежда за успех. За съжаление обаче не бях калкулирал състрадателността и добрината му.

Появих се пред него и го погледнах решително с думите “улучи ме в сърцето”, “дай ми свобода”. Той се разчуства, свали пушката, аз скочих, грабнах я, насочих я срещу себе си и се прострелях в главата. Стана малко театрално, той се стресна, но пък аз постигнах желаното.

Доказателство за казаното от мен е нагара от изтрела. Накарайте да проверят. Човекът е невинен. Оставете го намира.

ПС: Тъй като самоубийството ми е предумишлено, разказах предварително историята на братовчед ми Гоц, който да потвърди пред узбекистанските власти и българските медии. Надявам се братовчед ми и баджанака да получат убежище в красивата ви и свободна страна. Тук не се живее. Надявам се саможертвата ми да даде шанс за добър живот на повече архарски козли.

ПС 2: Ако искате все пак да глобите г-н Първанов, моля ви това да не е с “2 години поправителен труд”, една от възможностите в узбекистанското законодателство.

От събота наблюдавам, че служителите на охранителна полиция като ято лешояди са накацали по обикновените места за причакване на “мърша” и по двама, трима обикалят автомобилите уж за проверка, която бързо завършва след предоставяне на “златното талонче” с лика на Стефан Стамболов.

Горе долу съм научил стоянките на мнимите полицаи, които не са служители на КАТ, не са облечени в жилетки и “патрулират” със личните си автомобили, тоест преместват се до мястото на “риболов” с тях и с палка-хранилка под наем от приятел от КАТ, започват да ловят рибоци.

Вчера такива полицаи се бяха загнездили на обичайните места, веднага след светофара на “Черковна” и “Ситняково”, там минах в третата лента и ме изпуснаха. После малко преди Орион, отново трета лента и пак бях далеч от неприяности.

Но както казва народната поговорка, веднъж стомна за вода, два пъти на третия…

В Люлин 8, в една вътрешна уличка се беше настанил цял отряд за борба с безредиците - четирима полицаи - сякаш ФК Люлин имаше мач.

Спира ме един от тях, представя се, и пита:

Я да видим сега какво имаме?

Имаме много неща, господин полицай, но нямаме категорията, а и имаме изтекъл акт по повода.

Ясно…

Господин полицай, наместо да ми пишете повторен акт в студа, защо не Ви дам няколко лева да се почерпите с колегите? Вчера беше Андреевден, скоро е Никулден, да изпиете едно за мое здраве.

Ти да не си бил именник вчера?

Аз не, приятелката ми.

Добре, разбрахме се, давай каквото имаш да даваш.

Отворих портфейла и се здрависахме чрез посредничеството на една двадесетолевка.

Това беше най-бързата “проверка” от орган на реда, през която някога съм преминавал, дори не си показах документите!

На път за вкъщи се замислих, защо толкова много са излезнали и защо зачестиха от събота. Сетих се, бюджета е закъснял с плащанията към тази сфера и полицаите останали гладни… Милите да ги ожалиш. Добре, че палката-хранилка винаги е под ръка, за да преживеят до заплата.

Замислих се и също, че за 600 лева заплата и без право да стачкувам най-вероятно и аз щях да постъпвам така, най-лесно корупцията би била препорена ако полицаите започнат да взимат по 3000-4000 лева, те и сега взимат толкова, но от подкупи и това ПАК са парите на данъкоплатеца, само че не се усвояват чрез данъци, а чрез подкупи. Ако примерно взимат по 4000 лева и му подам 20 лева подкуп ще ми се изсмее и ще ми напише акт като пич и така може и да прекъсна златната си серия от 7 месеца шофиране без нужната категория и само един акт по повода…

‘що да не опитам?